Полската писателка Мария Конопницка преди повече от век пише:
„Вярвате или не, на света има джуджета“. За света не знаем, но във Вроцлав
със сигурност има стотици бронзови джудженца – някои от тях ви
наблюдават иззад ъгли и отвисоко от уличните лампи, други се занимават
със собствените си дела, перат, разнасят пощата или събират разделно
отпадъци. Само си отваряйте очите на пет да не пропуснете някой!
Бронзовите джуджетата на Вроцлав живеят собствен живот. Имат си пощальон, банкер, пожарникари в акция, адвокат (пред Юридическия факултет),
перат на брега на река Одра, теглят пари от миниатюрен банкомат,
някои са в инвалидни колички и с бастун за слепи, други събират
разделно отпадъците. На улица Ятки се огледайте освен за джуджето-месар,
и за паметника на закланите домашни животни – издигнат, вероятно, от
признателните консуматори. Има си и специален Музей на джуджетата. Само
дето не можете да влезете в него, освен ако не сте до 15 см високи,
защото музеят е долу в краката ви и със
силно дискриминационна политика по отношение на ръста на посетителите.
Те сякаш живеят собствен живот - надничат иззад ъглите или покачени на уличните лампи и фасадите на сградите.
Първите джуджета във Вроцлав се появяват не преди векове, а само преди 13 години.
Първите бронзови джуджета се появяват във Вроцлав през 2001 г. и оттогава броят им расте непрекъснато, като
днес са над 200.
Постоянно се появяват нови, а някои са откраднати или унищожени от
вандали. Джуджетата обаче са нещо повече от туристическа атракция.
По
време на комунизма антипартийните надписи по стените били замазвани от
властите с бяла боя. През 80-те години се появява опозиционното движение
Оранжева алтернатива, което започва да рисува графити с джуджета върху
белите петна във Вроцлав. Организира и незаконно шествие, на което участниците са облечени като джуджета и
искат „освобождаването“ на Дядо Коледа
(който по това време е обявен за подривен капиталистически елемент и е
заменен с по-социалистически приемливия Дядо Мраз). С две думи –
подиграват се с властите, без обаче да правят нещо, което да доведе до
популярните по това време лагер/разстрел/дълги-години-затвор. Всъщност
основателят на движението, студентът по история на изкуствата Валдемар
Фидрих, е лежал за кратко в затвора, след като раздава на жените
безплатни дамски превръзки, които по това време били почти невъзможни за
откриване по законен начин.
Днес Фидрих е забравен. През 2002 г. претърпява пълен неуспех на кметските избори във Варшава, където използва джуджетата за символ на кампанията си. Но бронзовите джуджета из Вроцлав се появяват именно в чест на Оранжевата алтернатива.