Вроцлав и джуджетата

Полската писателка Мария Конопницка преди повече от век пише: „Вярвате или не, на света има джуджета“. За света не знаем, но във Вроцлав със сигурност има стотици бронзови джудженца – някои от тях ви наблюдават иззад ъгли и отвисоко от уличните лампи, други се занимават със собствените си дела, перат, разнасят пощата или събират разделно отпадъци. Само си отваряйте очите на пет да не пропуснете някой!

Бронзовите джуджетата на Вроцлав живеят собствен живот. Имат си пощальон, банкер, пожарникари в акция, адвокат (пред Юридическия факултет), перат на брега на река Одра, теглят пари от миниатюрен банкомат, някои са в инвалидни колички и с бастун за слепи, други събират разделно отпадъците. На улица Ятки се огледайте освен за джуджето-месар, и за паметника на закланите домашни животни – издигнат, вероятно, от признателните консуматори. Има си и специален Музей на джуджетата. Само дето не можете да влезете в него, освен ако не сте до 15 см високи, защото музеят е долу в краката ви и със силно дискриминационна политика по отношение на ръста на посетителите.
Те сякаш живеят собствен живот - надничат иззад ъглите или покачени на уличните лампи и фасадите на сградите.

Първите джуджета във Вроцлав се появяват не преди векове, а само преди 13 години.

Първите бронзови джуджета се появяват във Вроцлав през 2001 г. и оттогава броят им расте непрекъснато, като днес са над 200. Постоянно се появяват нови, а някои са откраднати или унищожени от вандали. Джуджетата обаче са нещо повече от туристическа атракция.

 По време на комунизма антипартийните надписи по стените били замазвани от властите с бяла боя. През 80-те години се появява опозиционното движение Оранжева алтернатива, което започва да рисува графити с джуджета върху белите петна във Вроцлав. Организира и незаконно шествие, на което участниците са облечени като джуджета и искат „освобождаването“ на Дядо Коледа (който по това време е обявен за подривен капиталистически елемент и е заменен с по-социалистически приемливия Дядо Мраз). С две думи – подиграват се с властите, без обаче да правят нещо, което да доведе до популярните по това време лагер/разстрел/дълги-години-затвор. Всъщност основателят на движението, студентът по история на изкуствата Валдемар Фидрих, е лежал за кратко в затвора, след като раздава на жените безплатни дамски превръзки, които по това време били почти невъзможни за откриване по законен начин.
 Днес Фидрих е забравен. През 2002 г. претърпява пълен неуспех на кметските избори във Варшава, където използва джуджетата за символ на кампанията си. Но бронзовите джуджета из Вроцлав се появяват именно в чест на Оранжевата алтернатива.

Атина, Акропола, любовта и...още нещо:)

Атино, Атино.....метрополитен град! Град на митологията, град на боговете, град на изкуството..люлка на една велика цивилизация и мястото, където са се родили демокрацията, науката и философията.
Гърция заема най-южната част от Балканския полуостров, който заема основна част от Югоизточна Европа. Богатото исотирическо минало на страната, в комбинация с модерната курортна база, която предлага, и извоюваха славата на една от най-предпочитаните туристически дестинаци не само в тази част на Европа, но и в цял свят. Гърция заема площ 131 475 кв. км, като граничи с Албания, Република Македония, България на север, Гърция на изток. На юг и запад пък страната е обградена с чистите кристални води на Средиземно море.
Столицата на Гърция – Атина, със своите близо 4 милиона жители е основно културно, политическо, религиозно, търговско и икономическо средище в страната.
Името на градът произхожда от името на древногръцката богиня Атина - символ на мъдростта.  Днес Атина е важен политически, културен, туристически, икономичеки и транспортен център на Гърция.

Сред най-голямите забележителности на Атина е Акрополът - храма на богинята Атина. Акрополът в Атина е най-известният запазен акропол в Гърция и датира още от Микенската епоха (II хил. пр. Хр.). Представлява плосък скален връх, издигащ се на 150 м над морското равнище в Атина и се предполага, че на него е бил разположен царски дворец, датиращ от Микенската епоха (II хил. пр. Хр.) .
 Акропол (от старогръцки - άκρος, акрос - връх и πόλις, полис - град) е термин, използван предимно в археологията, за да се обозначи крепостното съоръжение на град или друго селище в Античността или Средновековието, което обикновено е разположено в горната му част. Като синоним може да се използва "горен град".
 Най-голямата постройка на Атинския Акропол, е Партенонът. Партенонът е храм на богиня Атина, наречена "партенос" (παρθένος) или девица. Храмът бил построен в по-ранно време, но бил разрушен от персите през 480 г. пр. Хр. по време на Гръко-персийските войни. През 454 г. пр. Хр. касата на Първия Атински морски съюз е била пренесена от о. Делос в Атина, където на власт е Перикъл. Създаването на Партенона е било част от целта на Перикъл - Атина да придобие водещо място не само във военната и икономическата област, но и в областта на религията и изкуството.

След Акропола поемаме към автобусчето...много удобно HopOn - HopOff. Има си разписание - през 30мин. и обикаля забележителностите на Атина най-общо казано. Цената му не е много ниска...но пък пести много обикаляне и търсене - 22 евро за два дена ако вземеш за синята и червената линия. Синият линия те сваля до пристанището Пирея а червената обикаля из вътрешността /най-общо казано/

 До храма на Зевс в Атина се намира арката на Адриан, издигната в чест на императора през  131 г. след като войските му завладяват града. 18-метровата врата е в коринтски стил и изработена от мрамор. Интересни са надписите от двете страни на арката. На тази, която гледа към Акропола пише: "Това е Атина, градът на Тезей", а на другата - "Това е градът на Адриан, не на Тезей". Арката е издигната на древен път, който някога е свързвал новият римски град със старата Атина.

 Храмът на Зевс Олимпийски, наречен още Олимпион, е изключително важен древен храм, намиращ се в центъра на Атина. Въпреки, че строителството му започва през 6 век пр. Хр. храмът е завършен през 2 век пр. Хр. по времето на римския император Адриан. Той е бил най-големият храм за времето си в римската провинция Елада.

Много е красива Атина...много. Дори квартала на пакистанците не ме уплаши кой знае колко...дори и там видях красота:)

Патра и коринтският канал

Патра (на гръцки: Πάτρα) е град в Западна Гърция. Разположен е на южния бряг на Коринтския залив, на полуостров Пелопонес. Населението му е около 160 400 души (2001).
Патра е 4-ят по население град в Гърция (след Атина, Солун и Пирея) и 3-то по оборот пристанище (след Пирея и Солун).
Начална точка е на маршрута на редовни фериботни линии до Италия (Бари, Бриндизи, Анкона и Венеция).
За да стигнеш до Патра се минава по моста Рио - Антирион. Рио - Антирион е най-големият мост в света, окачен на стоманени въжета с най-много отвори /три отвора между четири бетонни подпори/, издържащ на земетресения над 7-ма степен по скалата на Рихтер, на сблъсък с кораби. Това е мостът-мечта на основоположника на съвременния гръцки парламентаризъм и реформатор на гръцката държава от последните три десетилетия на 19 век Харилаос Трикупис. Това е осъществяването на една 100-годишна мечта, който свързва континентална Гърция с полуостров Пелопонес.
Мостът скъсява времето за преминаване от Рио до Антирио, от двете страни на протока, свързващ Коринтския залив със залива на Патра, от 45 минути с ферибот до четири минути по автомагистралата на моста.
Общата дължина на пътната настилка на моста Рио-Антирион достига 2252 метра, превръщайки го в най-дългия висящ мост на света - прочутият мост Голдън Гейт в Сан Франциско има дължина 1966 метра.

 Нямахме много време да обикаляме Патра за това ще бъда много кратка тук - който иска да ми вярва, че ще свърша бързо:)))
Другото, което успях да видя бе морския фар.

Поемаме към Коринтския канал.

Коринтският провлак е провлак, представляващ мост между континентална Гърция и изкуствено създадения днес чрез Коринтския канал канал остров Пелопонес.

През 1881 унгарските архитекти Ищван Тюр и Бела Герстер проектират Коринтския канал. Гръцката компания на Андреас Сингрос с основен предприемач Антонис Матсас започват прокопаването през 1881 и го завършват през 1893, издълбавайки 6343 метра, 25 метра широк и 8 метра дълбок канал, реално превръщайки полуостров Пелопонес в остров. Каналът спестил на мореплавателите 400 км. На места каналът е само 21 метра широк и затова е достъпен само за сравнително малки и плитко газещи плавателни съдове. По него преминават около 11 000 кораби годишно.
Макар да изглеждаше огромен...всъщност съвсем не е така. За наша радост мина корабче по него.

Метеорните манастири превзети...курс към о.Лефкада!

Споменах ли, че почти през цялото време ни валя...е ако не съм да знаете. За щастие обаче ни валеше основно когато пътувахме....така, че не беше чак такъв проблем. Но времето определено не беше с нас и на о.Лефкада. Пътуването от Метеора до о.Лефкада е около 370км. грубо....не помня чак такива подробности...все пак съм жена и през повечето време четях книжка в колата:))))) Това, което направи впечатление на мъжа ми, че карат безумно и не спазват кой знае колко знаците...но пък не бибиткат и не псуват типично по български:))))
 По пътя минахме покрай разкопки и бяха в процес на възстановяване.

Поваля ни леко но пък какво толкова...да не сме от захар:))) Курс отново към о.Лефката.
Остров Лефкада (на гръцки Λευκάδα, на англ. Lefkada) или наричан още Лефкас, се намира в Гърция и е четвъртият по големина остров в Йонийско море. Разположен е над островите Итака и Кефалония, много близо до северозападния бряг на Аитолоакарания, от който е разделен от лагуна. Град Лефкада е столица на острова. До острова може да се стигне с автомобил и ферибот. Островът се характеризира с планински терен и вечнозелена богата растителност, което го прави различен от повечето гръцки острови.
Според легенда островът е бил сватбен подарък от бащата на Орфей за бащата на Пенелопа.
Името на Лефкада (означава "бяло") идва от забележителните стръмни бели скали на нос Лефката, който се намира на южния бряг на острова. Островът е културен център на Йонийския регион с много исторически забележителности. Плажът на Василики се счита за един от най добрите в света за почитателите на водните спортове. Плажовете са покрити с пясък и ситни камъчета.
А там...там ни завари такава гъста мъгла....:(

Това е терасата на вилата, която бяхме наели...страхотно място препоръчвам с две ръце. Вила Панорама се казва. Собственичката е много лъчезарна и бърборива жена но и много приятна...и говореща английски:))))

Божествено синьо, безкрайна шир, миризма на водорасли, море и солена вода...боже аз съм в Рая:))))

Островът има планински терен и вечнозелена богата растителност, което го прави различен от повечето гръцки острови. Столицата, град Лефкада е много красива, чиста и приятна за разходки и романтични вечери. Почти всички ресторанти предлагат традиционна, гръцка кухня, качествении прясно уловени морски специалитети и риба, както и италианска кухня. Да пицата на пещ тук е нещо често срещано, защото островът е пълен с италианци, които идват с ферибот от Бриндизи до Игуменица. За тях тук е по-евтино в сравнение с курортите им по Адриатическо море, а и самите те признават, че Йонийско море е по-чисто и по-синьо.
На Лефкада, твърдят местните, се намират най-красивите плажове в Йонийско море и вероятно е така. Те са разположени в западната част на острова и са достъпни най-вече с кола.

Доста обикаляхме...да не кажа целия остров.В южната част на острова се намира Василики, прочут с нощният си живот.Кораб го свързва с прочутият плаж Порто Кацики , с плажа Агиофили, с Кефалония и Итака. Този залив е доста ветровит и поради тази причина и известен сред сърфистите.

В южната част на острова се намира село Василики с прочут нощен живот.  Кораб го свързва с прочутия плаж Порто Кацики, с плажа Агиофили, с Кефалония и Итака. Заливът на Василики е световно известен с особения си климат и е популярен сред сърфистите. - See more at: http://www.grreporter.info/Lefkada_prirodni_krasoti_i_plazhove_bez_konkurenciya/13617#sthash.xk5oeJ6u.dpuf

В южната част на острова се намира село Василики с прочут нощен живот.  Кораб го свързва с прочутия плаж Порто Кацики, с плажа Агиофили, с Кефалония и Итака. Заливът на Василики е световно известен с особения си климат и е популярен сред сърфистите. - See more at: http://www.grreporter.info/Lefkada_prirodni_krasoti_i_plazhove_bez_konkurenciya/13617#sthash.xk5oeJ6u.dpuf

Е...ако се чудите дали може човек на гръцки остров да попадне в единственото ирландско кафене...е може. И този човек съм аз:)))))

След бързото кефепиене...тръгваме на разходка...отново. Главен град и пристанище на острова е град Лефкада. Градът е заобиколен от морето и езеро. Самият град е устроен с много малки и тесни улички, малки площади, традиционни къщи и кафенета, таверни и барчета типично в гръцки стил.

Обожавам цветовете на Гърция...малките им селца...скътаните кафененца и дори....тесните улички /може би защото се разхождах а не шофирах:))))/
Едната ми любов е стрийт фотографията...много обичам да се разхождам и да пуцам ли, пуцам...

Лефкада е известна още и със страхотните си залези...Въпреки мъглата първият ден..на втория вече имахме щастието и ние да се потопим в атмосферата на залеза:)