В историческите анали крепостта е
известна с няколко имена. Най-старото от тях е византийско Проват.
Българите я наричат Овеч, а турците Таш хисар (в превод от тур. – каменна крепост).
Археологическите проучвания установяват, че укреплението се използва от
ІІІ в. до първите десетилетия на VІІ в. и след това от Х–ХІ до края на
ХVІІ в.
Крепостта е населявана последователно от
траки, римляни, византийци, българи, турци. Свързват името й с
управлението на цар Ивайло (1277 г. – 1280 г.), с похода на граф Амедей
VІ Савойски (1366 г.) и похода на полско-унгарския крал Владислав ІІІ
Ягело (Варненчик) (1444 г.).
По време на Второто Българско царство крепостта се използва от цар Калоян и брат му Петър II. През 1278 г., опитвайки се да преминат през проходите на Стара планина към Търново, две византийски армии от 5000 и 10 000 бойци, водени съответно от пълководците Априн и Мурин, намират гибелта си под мечовете на воините на цар Ивайло. Следващият византийски пълководец Михаил Глава Тарханиот опитва през Варна. Той превзема няколко крепости в Източния Балкан, но е спрян при Овеч. Докато се занимава с обсадата, в тила му пристига армията на Ивайло и ликвидира византийците за броени дни.
През 1388 г. Овеч пада под турска власт. Това става под напора на тридесетхилядна турска армия под командата на Лала Шахин. Това става с измама през нощта, когато армията нахлува след като преди това е сключено примирие. Според турския хронист Нешри „неверниците“ се окопитили и оказали яростна съпротива, но били „насечени на парчета“. Османците също понесли страшни загуби.
През 1409 г. Овеч става център на въстание начело с Фружин, син на Иван Шишман. През 1413 г. Муса, син на Баязид I превзема отново крепостта и жестоко се разправя с въстаналото население. Войските на полско-унгарския крал Владислав III Ягело – Варненчик, нападат крепостта през 1444 г. и я унищожават до основи. След разгрома му при Варна турците отново се настаняват в крепостта, но запазват малък военен гарнизон. Твърдината започва да губи своето предназначение. Турците поддържали крепостта до края на XVII в. Българските земи се превърнали в дълбок тил на империята и твърдината бива изоставена. Българското ѝ население създало днешния град Провадия.
По време на Второто Българско царство крепостта се използва от цар Калоян и брат му Петър II. През 1278 г., опитвайки се да преминат през проходите на Стара планина към Търново, две византийски армии от 5000 и 10 000 бойци, водени съответно от пълководците Априн и Мурин, намират гибелта си под мечовете на воините на цар Ивайло. Следващият византийски пълководец Михаил Глава Тарханиот опитва през Варна. Той превзема няколко крепости в Източния Балкан, но е спрян при Овеч. Докато се занимава с обсадата, в тила му пристига армията на Ивайло и ликвидира византийците за броени дни.
През 1388 г. Овеч пада под турска власт. Това става под напора на тридесетхилядна турска армия под командата на Лала Шахин. Това става с измама през нощта, когато армията нахлува след като преди това е сключено примирие. Според турския хронист Нешри „неверниците“ се окопитили и оказали яростна съпротива, но били „насечени на парчета“. Османците също понесли страшни загуби.
През 1409 г. Овеч става център на въстание начело с Фружин, син на Иван Шишман. През 1413 г. Муса, син на Баязид I превзема отново крепостта и жестоко се разправя с въстаналото население. Войските на полско-унгарския крал Владислав III Ягело – Варненчик, нападат крепостта през 1444 г. и я унищожават до основи. След разгрома му при Варна турците отново се настаняват в крепостта, но запазват малък военен гарнизон. Твърдината започва да губи своето предназначение. Турците поддържали крепостта до края на XVII в. Българските земи се превърнали в дълбок тил на империята и твърдината бива изоставена. Българското ѝ население създало днешния град Провадия.
Крепостта има три входа. Източният
подстъп е запазен в оригиналния си вариант с изсечени в скалата каменни
стълби. Той е удобен за посетители със собствен превоз.
Западният вход е достъпен откъм града посредством оригинална спираловидна стълба със 111 стъпала.....и много приятна разходка.
Главен за крепостта е северният вход.
Пред него е изградено мостово съоръжение с дължина 150 м, което свързва
твърдината със съседното плато Табиите.
Най-силният период на Овеч е през
ХІІ–ХІV в., когато крепостта е военен, религиозен, икономически и
административен център на региона.
При посещение на крепостта в каменното
укрепление могат да бъдат разгледани още говорещият кладенец, дълбок 79
м, митрополитската църква, рицарският затвор, кулата с дяволската
пътечка и Калугерските дупки.
