понеделник, 29 юли 2013 г.

Пловдив ли...?:)))

Ходили ли сте в Пловдив? Аз да...мога да кажа много пъти с чиста съвест....обаче дестинацията ми преди беше ВисВиталис....а от няколко години ми и е ГолЕмот леФче...или Джъбмо. Там е истински рай за мен и джуджуриите...ходя си....трупам си уж това за лев...другото за два и накрая стотарката не ми мърда...за ужас на Георгиев.
Но се отклоних пак от правата пътека...да се върна на града Пловдив.
Неделя е и не ни се стои вкъщи. Решаваме да посетим Гребната база в Пловдив...никога не съм ходила там а Георгиев /наполовина пловдивчанин / бил ходил като малък.

Речено - сторено...и познайте с кой бяхме...?!? Не...не можете да познаете...Иглика и Борис бе хора хихиххи
Верни приятели в хойкането.

Ако не ги познавате...запознайте се с тях - Борис и Иглика. Имат две прекрасни момчета!
Така...гребната база е голяма и дълга...и много гореща....или поне така ми се стори в големия пек там.



Гребната база в гр. Пловдив е спортно съоръжение, предназначено за упражняване на спорта гребане.
Представлява канал, дълъг 2 200 метра, широк 120 метра и дълбок 3 метра. Намира се сред зелени площи.

 На моста забелязах, че има катинари...като на моста на влюбените...с надписи. Влюбени двойки идват и се "заключват"

Гребната база обаче не ни стигна...дестинацията вече е Старият град на Пловдив...а е жега...та се нетрае.
Винаги когато ходя някъде...и видя големи и стари и хубави заключалки...или откопчалки...се сещам за една моя приятелка...фен на тези неща. За това винаги ги снимам...и аз не знам защо...просто може би защото се сещам за нея.











Птичи поглед от едно от тепетата
 Видяхме заведение имитиращо каменната ера...но хич не ми се стори удобно...не бих пила кафе там



И нали не мислите, че Иглика се размина без фотосесия...хихих Обичам да я снимам...пък и Никона ми я обича!

петък, 26 юли 2013 г.

Обичам да снимам....

Какво да направя...това е моето хоби - да снимам. Къде хубаво...къде не толкова много но...старя се...понякога обаче не чак толкова:)))
Днес в офиса дойде дъщерята на колежката ми...страхотна млада дама!
Запознайте се със Зори!





Тези снимки са точно за пет минути...дойде...каза - щрак,щрак и хукна по срещи с приятелки:))))

вторник, 23 юли 2013 г.

Соколският манастир!

13 публикация.....може пък да е щастливата ми публикация.
Хубаво е да обикаляш. Когато пък това е гарнирано с добри приятели....още по-хубаво. Имаме толкова хубави места в нашата страна, които спират дъха ти...
Соколският манастир (наричан още Габровско-Соколски манастир, Габровски манастир, Соколовски манастир, Соколски манастир) е основан през 1833 г. от Архимандрит Йосиф, известен по-късно в борбата за църковна автономия като униатски архиепископ Йосиф Соколски*. Той дошъл тук от Троянския  манастир заедно с йеромонах Агапий през 1833 година. До входа на близката пещера построили малка дървена църквица, а следващата година я съборили и на същото място, със средства и помощ на селяните от близките села Етъра и Нова махала, изградили днешният голям храм. 


Представлява красива еднокорабна, едноапсидна, еднокуполна сграда с две конхи и открит притвор - забележителен паметник на българската възрожденска архитектура. През 1862 поп Павел Зограф и синът му Никола от с. Шипка, Казанлъшко украсяват със стенописи наосът на църквата и обширната й нартика. Изографисването продължило през 1935 г., а през 1836 г. в манастира е открито килийно училище, а по-късно се превръща в образователен център, където учителствува Неофит Бозвели.
 В параклиса на манастира са запазени иконите на Св. Богородица и Иисус Христос, рисувани от Захарий Зограф (1810-1853).


 
В средата на просторния манастирски двор, потънал в цветя и зеленина, ден и нощ ромоли уникална белокаменна чешма с осем чучура със соколи, за която се предполага че е построена през 1865  г. от майстор Колю Фичето. 

 Понастоящем манастирът е постоянно действащ и представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Унищожените при пожари през 1918 г., 1924 г. и 1938 г. части на манастира са възстановени през периода 1980-1982 година. Манастирът е обявен за паметник на културата.

понеделник, 22 юли 2013 г.

On the road again.....


Както се пее в една песен....On the road again. Пак е петък....пак сме двамата....пак поемаме към места, където не сме ходили. Разбира се с Иглика и Борис - нашите приятели от София - същите хоцкари като нас :))))
На работа сме....обаче тя не върви...Мисълта за бягството от деца и град така ни е обладала, че....си тръгваме с Георгиев по-рано от работа хахха Пък и има друга причина - искам да изпреваря Борис и да направя няколко "кадъра на живота си"
Поемаме....ние сме на ход.
 Село Костенковци се намира на 12 км. от Габрово, на 6км. От град Дряново и на 28 км. От Велико Търново. Географският център на България – връх Мазалат е на 4 километра по правалиния от билото, загърбващо трите махали, които го съставляват.
В близост до Костенковци са резерватите Боженци, Етъра, Арбанаси, Царевец, Трапезица, Витите скали, пещерата Бачо Киро.
 Село Костенковци е разположено на два срещуположни баира. Хората тук са такива изключителни урсузи, че трите махали: Далаците, Скуревци и Дрисльовци имат три собствени гробища и нито един параклис. На 300 метра от селото е светилището Света Троица от което ревностен христянин на скоро отмъкна оброчния камък с кръста. Според легендата името на селото идва от това, че в долния му край, между склоновете, преди повече от 600 години са били захвърлени телата на убитите византийски войници, загинали при една от битките на Асен и Петър срещу поробителя.









И...край...
До тук със самостоятелното ми фотографиране аххаха Добре дошли Минчев и Добрева - обичам ви!:)))))
Дойдоха доста късно...изморени но пък приказките нямат край...пихме по един джин...ракия...кой каквото и се отправихме към леглата....утре ни чакаше ден пълен с обиколки.
Нощ е...всички спят....само аз съм с камерата...още: ))))
Лека нощ!
И....добро утро. Днес е ден страхотен, слънчев, ведър...още от сутринта.
Били ли сте някога по Габровския край? А да сте ходили до Капиновския манастир? Аз не....но преди Капиновският попаднахме на друг манастр...който препоръчвам...дори повече от Капиновския манастир а именно Плаковския манастир Св. пророк Илия.



Плаковският манастир се намира на 18 километра южно от град Велико Търново в Еленския Балкан в Стара планина (в посока към кр. Килифарево), близо до селата Плаково и Велчево, и само на около два километра от Капиновския манастир "Св. Николай Мирликийски Чудотворец"
Манастирът е основан по време на Втората българска държава, вероятно през 1280 година, но не след дълго, при падането на България под турско робство, е бил разрушен, както много други манастири. Около 1450 г. бил възстановен отново, но по-късно многократно (през 1595, 1706, 1794, 1835,) бил разграбван и опожаряван.
 Възстановяването на Плаковския манастир започнало през 1845 година, когато била построена манастирската църква "Св. Илия" - рядко явление на българската архитектура, от т.нар. атонски тип, характерен за епохата на Втората българска държава. Тя е просторна (19x7,5 метра), еднокорабна, с една абсида, шест масивни колони с капители и открит, засводен притвор. Над входната врата под нея неизвестен художник е изрисувал през 1852 г. Възнесението на пророк Илия, който е единствен стенопис в манастира.
По късно през  1845 г. Захарий Зограф изрисувал образа на Христос Велик архиерей с Дванадесетте апостоли. Освен тази икона, в манастира са запазени стари ръкописни и старопечатни книги.
 През 1865 г. Уста Колю Фичето изградил величествена 26-метрова камбанария с красива декоративна зидария, каменна чешма и двуетажни жилищни крила в П-образна форма, но през 1949 г. при нов пожар голяма част от жилищните сгради отново изгорели.

И малко забавление...




На колата отново и пътя за...Капиновският манастир - който не ме очарова много да бъда честна.
 Къпиновският манастир е разположен на брега на река Веселина на 5 км с. Велчево, на 8 км от с. Къпиново и на 14 км южно от Велико Търново. Манастирът се намира на около 2 км от Плаковския манастир, поради което с него са наричани "манастирите-близнаци".

Основан е през 1272 г. по времето на цар Константин I Асен Тих. Най-мащабното строителство в манастира е между 1856 и 1864 г. Тогава са изградени двуетажните жилищни сгради в източната му част, чиято външна стена е дебела 1,5 метра. Средствата са дарени от братя Хорозови от Елена. На втория етаж е построен параклисът „Въведение Богородично“, изографисан от Алекси Атанасов. На първия етаж има втори параклис, „Благовещение“, украсен от тетевенски майстори. В параклис на двора е погребан един от двамата ктитори — Теодосий Хорозов.
 В днешно време Къпиновският манастир е действащ и представлява комплекс от църква, два параклиса, жилищни и стопански сгради.
 Къпиновският манастир е сборище на Великотърновските рокери, както и на техните побратими от цялата страна. С Къпиновския мотосъбор традиционно се открива летния рокерски сезон.

Тръгваме си от Капиновския манастир. Вече леко следобед....вие гладни ли сте? Ние четиримата - да:))) И къде по хубаво място за обяд от едно заведение в....Арбанаси :))) Нарича се "Паяка" и го препоръчвам с две ръце и два крака. Готвят страшно вкусно и хубаво.
Е...по пътя имаше спиране...как мога да пропусна хубавите слънчогледи по пътя....

Време за обяд....почивка и пак...на пътя...


ВРеме е да се прибираме, че апартамента, в който отседнахме...е доста античен:))) И ме навява на снимки...





На другият ден...дестинацията е ясна...Соколски манастир